Най-високо качество GHK-CU

GHK-Cu пептидите се разграждат лесно и бързо в тялото (чрез протеолитично разграждане), а медните йони също могат да бъдат заменени от други метални йони. Неговата перорална бионаличност е ниска и ефективността на трансдермалната му абсорбция е ограничена. Системното приложение изисква специални модификации (като липозоми, ацетилиране, циклизиране) или носители. Как ефективно и стабилно да се достави до целевите тъкани и да се поддържат ефективни концентрации е най-голямото техническо затруднение при реализирането на неговия системен регенеративен потенциал.

Подобно на повечето регенеративни интервенции, ефектите на GHK-Cu може да претърпят плато-след възстановяване на значителни щети и възстановяване на тъкан от патологично състояние до „под-здравословно“ състояние, по-нататъшното подобряване към „оптимално“ състояние става много бавно и трудно. Освен това индивидуалната възраст, генетичният произход, изходните нива на възпаление и състоянието на микронутриентите (като баланс на цинк и мед) значително влияят върху крайната му ефикасност, което води до значителни разлики в отговора.

Мощната му способност да насърчава матричен синтез е нож с две{0}}остриета. При специфични патологични състояния, като например при индивиди с -съществуваща тенденция към фиброза (напр. келоидни белези), устойчивото сигнализиране с висока-концентрация на GHK-Cu може да влоши анормалното натрупване на колаген, водещо до втвърдяване на тъканите или патологична фиброза. Процесът на "ремонтирането" му изисква прецизен "спирачен" механизъм.

Въпреки изобилието от in vitro и данни за локално приложение, доказателствата за потенциала на GHK-Cu като системна интервенция против-стареене остават много слаби. Ключови въпроси относно разпространението и метаболизма му in vivo след перорално или инжектиране, регенеративните му ефекти върху различни органи (мозък, черен дроб, кръвоносни съдове) и потенциала му за удължаване на продължителността на здравословен живот липсват строги дългосрочни -клинични изследвания. Съществува значителна празнина в доказателствата между ролята му на „локален ремонтен агент“ и „системен регулатор на стареенето“.

Неговите мощни пролиферативни, миграционни-насърчаващи и епигенетични регулаторни способности предизвикаха предпазливо разглеждане в рамките на научната общност: в редки случаи може ли неволно да „събуди“ неподвижни прогениторни клетки или да осигури предимство в растежа на предраковите клетки? Въпреки че няма преки доказателства за канцерогенност, мощното мобилизиране на стволови клетки само по себе си налага предпазливост по отношение на приложението му при популации с висок-рисков рак или предракови тъкани.